Резерват "Сребърна"

Резерват "Сребърна"

Езерото Сребърна е разположено край река Дунав, на около 16 км западно от град Силистра, Североизточна България. Неговата уникалност произтича от факта, че е главна "спирка" по т. нар. Via Pontiсa, най-важното миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка. Единствено тук гнезди световно застрашеният вид птица — къдроглав пеликан.

Дълбочината на Сребърна варира между един и три метра. Цялото езеро е обрасло с тръстика и други водолюбиви растения. Флората е представена от 67 вида висши растения, част от които са рядкост за Европа. В резервата и неговите околности общо са установени 230 вида птици, или 57,5% от българската орнитофауна (която се състои от около 400 вида). Девет вида са световно застрашени като три от тях имат стабилни и уникални популации в резервата - малък корморан, къдроглав пеликан и белоока потапница. През лятото на територията на резервата могат да се наблюдават още 20 вида земноводни, 21 вида влечуги, 39 вида бозайници, 10 вида риби.

Тръстиката (Phragmites australis) образува доминантното растително съобщество в резервата и заема 2/3 (400 хектара) от общата площ на резервата.

Сред жителите на селото се носят легенди за името на Сребърна. Казват, че когато се изкачиш на вьзвишението до езерото, на лунна светлина водата изглежда като излята от сребро.Други смятат, че името на Сребьрна идва от легендата за хан Сребрун, който по времето на хан Аспарух разположил своя стан край езерото на мястото на днешна Сребърна.

През 1975 г. езерото Сребърна е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, през 1977 г. - за Биосферен резерват, през 1983 г. е вписан в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното природно и културно наследство, а през 1990 г. - за орнитологично важно място.
Има няколко легенди за произхода на името, едната е за хан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най - правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.

Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец - това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата "Материали на Българския орнис", като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.