Здравейте скъпи читатели .Казвам се Калина и съм Автор на този блог.Идеята ми за него възникна след като решик ,че искам да събирам всички интересни материали които намирам в интерет , а дори и на други места.Мисля, че голяма част от тях ще Ви бъдат доста интересни!
Ето няколко мои снимки, любима музика,клипове и т.н.
Япония е една от най-интересните страни в света. Нейната уникална култура, храна и технологичен напредък изумяват и вдъхновяват цял свят. Някои от японските традиции често са разбирани погрешно и дори са осмивани, затова ви предлагаме 25 интересни факта, които да ви запознаят с истинската Япония.
1. Суровото конско месо е популярно предястие в Япония. Поднася се тънко нарязано и се нарича Басаши.
2. Повече от 70% от територията на Япония е заета от планини. В страната има над 200 вулкана.
3. Цената на един сочен пъпеш в Япония може да достигне 31 473 йени или 400 долара.
4. Грамотността в Япония е почти 100%.
5. В Япония има автомати за бира, подобни на автоматите за закуски и напитки.
6. Японците живеят най-дълго – средно по 82 години.
7. Някои японци си обръсват главите като форма на извинение.
8. Япония е на 2-ро място по най-малко убийства на глава от населението.
9. Япония има 15 нобелови лауреата.
10. Младите сумо борци традиционно са задължени да чистят и къпят по-възрастните борци.
11. Безработните в Япония са по-малко от 5%.
12. Япония се състои от над 6800 острова.
13. Палеолитна култура от 30 000г. пр. Хр. свидетелства за първите заселници в Япония.
14. Японският режисьор Такаши Мике е заснел 50 филма за едно десетилетие във възхода на кариерата си.
15. Японските анимирани филми и телевизионни серии са 60% от световната анимация.
16. 21% от населението на Япония е застаряващо. Това е най-големият процент в света.
17. В миналото японската съдебна система е имала процент на осъдимост 99%.
18. Японските затвори са препълнени на 117%.
19. Повдигнатият под показва къде трябва да си свалиш обувките. На входа на японския дом подът обикновено е повдигнат с 15см., което означава, че преди да влезете трябва да си свалите обувките.
20. Понякога влаковете в Япония са толкова претъпкани, че има специално назначени хора, които да тъпчат хората.
21. В Япония има по 1500 земетресения на година.
22. Япония е най-големият производител на автомобили в света.
23. Пазарът Цукиджи в Токио е най-големият рибен пазар в света.
24. Сумото е национален спорт в Япония, макар и бейзболът да е много популярен.
25. В Токио има документирани 24 случая на хора починали или получили сериозни травми при традиционния японски поздрав с покланяне.
Чарли Чаплин, който разсмиваше милиони хора по света като безмълвният “малък скитник”, е имал тежък и изпълнен с множество обрати живот. Роден е в Лондон на 16 Април 1889г. като Чарлз Спенсър Чаплин. Родителите му се развеждат докато е още малък и баща му оставя грижите за семейството изцяло на майка му Хана. Тя е най-яркият белег в детството на Чарли – бивша актриса, тя работи като шивачка и едва изкарва достатъчно пари, за да се грижи за Чарли и по-големият му полубрат Сидни.
Снимка: Fr. Dougal McGuire
Хана заема основна роля в живота на Чарли и той отдава голяма част от успеха си именно на нея. За съжаление психическото й здраве започва да се влошава и не след дълго влиза в дом за психично болни. Чарли и Сидни са изпратени в сиропиталище, но два месеца по-късно майка им е изписана и семейството отново се събира. След години отново е приета за 8 месеца, през които Чарли Чаплин живее с баща си и неговата любовница.
Първи стъпки в шоубизнеса
Сидни първи напуска дома, като отива да работи на кораб, а по-късно и на сцената, отваряйки вратата за Чарли, който върви по неговите стъпки. Младият Чарли Чаплин се чувства по-самотен от всякога, но късметът му се усмихва и едва 9-годишен тръгва на турне със сценичен екип, където за първи път вкусва от живота на сцената. Там се запознава и с младия Стан Лаурел.
Младият Чарли (в средата).
Три години по-късно бащата на Чаплин умира от цироза доста млад. Още хлапак, едва на 14 години Чарли трябва отново да се сбогува с майка си, която за втори път постъпва за лечение в дома за психично болни. По това време брат му е извън града и Чарли преживява както може, за да не го върнат в сиропиталището. Със завръщането на брат му и късметът му тръгва нагоре. Печели роля в пиеса, която събира положителни рецензии, а по-късно същата година играе ролята на Били в сценичната адаптация на “Шерлок Холмс”, която също е приета много добре. На следващата година Хана отново е пусната и за 16-годишният тийнейджър всичко изглежда се развива чудесно. За нещастие здравето й отново се влошава и този път е затворена за цели 7 години.
Трупата на Карно и първи стъпки в киното
Чарли Чаплин продължава актьорската си кариера. Брат му е включен в трупата на Фред Карно и отново му проправя път. На следващата година и Чарли се включва в трупата заедно със Стан Лаурел. В следващите 4 години Чарли два пъти тръгва на турне из САЩ с трупата, като вторият път решава да остане там. На следващата година напуска Карно и отива да работи в студио Кийстоун за един от пионерите на нямото кино – Мак Сенет. Това е повратен момент както в живота, така и в кариерата му.
Трупата на Карно
Ражда се образът на скитника
Темпото в Холивуд през онези години изглежда невъзможно по днешните стандарти. Само в рамките на два месеца Чарли Чаплин участва във филмите: “Making a Living”, “Kid Auto Races”, “Mabel’s Strange Predicament”, “Between Showers”, “A Film Johnnie”, “Tango Tangles”, “His Favourite Pastime”, “Cruel, Cruel Love”. Въпреки че започва работа в Кийстоун като обикновен актьор, с представянето на неговия герой той бързо се превръща в голяма звезда. На 25-годишна възраст той режисира първия си филм – “20 минути любов” (Twenty Minutes of Love).
Езерото Сребърна е разположено край река Дунав, на около 16 км западно от град Силистра, Североизточна България. Неговата уникалност произтича от факта, че е главна "спирка" по т. нар. Via Pontiсa, най-важното миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка. Единствено тук гнезди световно застрашеният вид птица — къдроглав пеликан.
Дълбочината на Сребърна варира между един и три метра. Цялото езеро е обрасло с тръстика и други водолюбиви растения. Флората е представена от 67 вида висши растения, част от които са рядкост за Европа. В резервата и неговите околности общо са установени 230 вида птици, или 57,5% от българската орнитофауна (която се състои от около 400 вида). Девет вида са световно застрашени като три от тях имат стабилни и уникални популации в резервата - малък корморан, къдроглав пеликан и белоока потапница. През лятото на територията на резервата могат да се наблюдават още 20 вида земноводни, 21 вида влечуги, 39 вида бозайници, 10 вида риби.
Тръстиката (Phragmites australis) образува доминантното растително съобщество в резервата и заема 2/3 (400 хектара) от общата площ на резервата.
Сред жителите на селото се носят легенди за името на Сребърна. Казват, че когато се изкачиш на вьзвишението до езерото, на лунна светлина водата изглежда като излята от сребро.Други смятат, че името на Сребьрна идва от легендата за хан Сребрун, който по времето на хан Аспарух разположил своя стан край езерото на мястото на днешна Сребърна.
През 1975 г. езерото Сребърна е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, през 1977 г. - за Биосферен резерват, през 1983 г. е вписан в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното природно и културно наследство, а през 1990 г. - за орнитологично важно място.
Мелник се намира в Югозападна България, в полите на Пирин. Административно е включен в област Благоевград, община Сандански. Мелник е най-малкият град в страната, обявен е за културно-исторически резерват и град-музей.
В Мелник се чувства влиянието на Средиземноморския климат и е подходящо място за рехабилитация на белодробни, ревматични и бъбречни заболявания.
Селището има богата история отпреди 23 века. Още траки и римляни го утвърждават като значим стопански център за производство на вино и тютюн. Археолозите откриват първите следи от трайно обитаване в района през III–II век пр. Христа. На територията на Мелник е открито едно от най-ранните тракийски светилища от Римската епоха (I–IV в.), посветено на Артемида. В него е почитан и императорският култ. Районът е обитаван от тракийското племе мелди, от което произхожда и предводителят на въстанието на робите Спартак.
Името на града има славянски произход – от мел, което ще рече бяла глина. Славяните се заселват тук през IV–V век. Мелник се присъединява към българската държава през IX век по времето на хан Пресиян. Тогава поради добрата си естествена защита селището става един от граничните постове срещу Византия.
През Средновековието градът е кръстопът на различни завоевателски интереси – попада в ръцете на византийци и сърби. По време на царуването на Борис I селището се утвърждава като най-големият административен и религиозен център в долината на Средна Струма. Най-голям разцвет градът достига при независимия владетел Алексий Слав, който го обявява за своя столица. С дарения на деспота през 1220 година е изграден Роженският манастир. Сръбският крал Стефан Урош нарича Мелник, който е бил известен като силна твърдина на християнството, богозидан град.
Мелник пада под властта на османските нашественици през 1395 година. През XVII–XVIII век местните жители достигат 25 000 души. Гъстото и тръпчиво мелнишко вино, което се добива от специален сорт лозя, донесени чак от Сирия, се търгува по цялото Средиземноморие. В това време на замогване в града са вдигнати 70 църкви. Градът е освободен от османската власт през 1912 година от четата на Яне Сандански.
В света има толкова много дестинации, които могат да се видят, че дори един истински пътешественик никога не би могъл да ги обиколи. Има обаче такива, които са особено популярни сред туристите – те обикновено са претъпкани, а за да ги посетите може да се наложи да чакате с месеци. Ако предпочитате по-нетрадиционните пътешествия, вижте няколко държави, които не са толкова популярни сред туристите, но имат какво да ви предложат, ако ги посетите. 12 по-непопулярни дестинации и защо да ги посетите
Държавата, в която Сталин е роден. Земя, където се намират едни от най-високо населените места в Европа. Нацията, която от древността произвежда вино. Имате ли нужда от още причини, за да посетите Грузия? Ако да, знаете ли, че за грузинците гостите идват от Бога? Така че, както виждате, вие сте повече от добре дошли тук...
Грузия е малка страна с население от почти 4,7 милиона души, разположена на границата между Европа и Азия и граничеща с Черно море. Политическата ситуация винаги е била доста нестабилна в Грузия, където персийски, турски, руски, азиатски и европейски влияния се сблъскват. Благодарение на своята трудна история грузинците са се научили как да преживяват и как да се наслаждават на живота такъв, какъвто е, дори ако понякога е груб. Те са изключително гостоприемни хора, които обичат да ядат, пият и празнуват и с удоволствие ще ви поканят да се присъедините към тях.
Тбилиси (Tbilisi)
За повечето туристи пътуването започва от Тбилиси, където се намира главното международно летище.
Тбилиси е една от най-старите европейски столици, чиято история датира от 5 век. Града е разположен по склоновете на двата бряга на река Mtkvari и има формата на амфитеатър, заобиколен от трите си страни с планини. Най-големият град на Грузия е пътнически магнит за тези, които търсят нещо повече от баналните алеи на Париж и претъпканите улици на Барселона.
Манталитетът на хората от Тбилиси е по скоро средиземноморски въпреки дългата и трудна окупация на руския режим. Градът е осеян с кафенета, клубове и ресторанти, винаги пълни с местните жители, които с наслада пируват както през деня, така и през нощта.
Както при всеки друг град в света, най-добрият начин да опознаете столицата на Грузия е чрез разходка из улиците. Тесните калдъръмени улички на стария град ще ви отведат около религиозни сгради, исторически паметници и Арт Нуво къщи.
След като сте в Тбилиси не бива да пропускате древният район Abanotubani, известен със своите сярна бани. Намира се на източния бряг на Mtkvari, в подножието на крепостта Narikala. Обществените бани се издигат във формата на куполи, характерна черта на ислямската архитектура с цветни керемиди и заоблени форми. Легендата разказва, че царя на Иберия - Вахтанг Горгасали открил горещите извори по време на лов и нарекъл това място Тбилиси, което идва от грузинската дума "тбили" - топло.
Казбеги (Kazbegi)
3-часово пътуване с минибус от Тбилиси по грузинската военна магистрала с ефектни планински декори ще ви отведе до малкия и спокоен град Казбеги. Той е най-достъпната планинска дестинация в Грузия и е дом на символа на страната - Tsminda Sameba, църква от 14 век, намираща се на 2200 м под върхът Казбеги.
Гори (Gori)
Духът на бившия режим все още се усеща във въздуха на този град, където Йо̀сиф Джугашвѝли, по-късно Йосиф Сталин е роден. Огромният паметник на съветският диктатор все още твърдо стои пред кметството, където се намира и музея, разказващ за живота му от детството до смъртта.
Не толкова очарователният град може да бъде добър старт за пътуване до Уплисцихе (Uplistsikhe) - едно от най-забележителните места в Грузия. Огромният близнак на Перперикон е основан около 1000 г. пр.н.е., което го прави един от най-старите селища в Кавказ. Построено на високия скалист ляв бряг на река Mtkvari, то съдържа елементи, датиращи от ранножелязната епоха до късното средновековие и се отличава с уникална комбинация от различни стилове на скално-изсечени култури от Мала Азия и Иран , както и съществуване на езическа и християнска архитектура.
Не е нужно задължително да бъдете любител на спортните машини, за да се насладите на сравнително новият Музей на Порше в Щутгарт. От външната страна монохромно стоманената конструкция на сградата е шедьовър на архитектурата от 21-ви век, която променя изключително външният вид на музея. Отвътре порше любителите ще могат да намерят всичко, дори култови модели като 356, 550, 911 и 917 в различни форми, размери и цветове.
Музеят е издигнат в Зуфенхаусен, предградие на Щутгарт, което е родното място на спортните автомобили, носещи логото на Порше. Намира се в непосредствена близост до фабриката и администрацията на Порше.
Delugan Meissl, виенски архитект, е създател на тази смела и динамична сграда, подкрепена с огромни пилони. Интериорът на музеят е завършен изцяло в бяло, полирана неръждаема стомана и стъклопакет. Строителството е продължило три години и приключва през декември 2008.
Заплащайки входна такса от 8 евро посетителите могат да влязат в света на Порше, където са представени около 80 превозни средства, повечето от които са в работно състояние. Изложбата е разделена на две групи - историята на Порше преди и след 1948 г.
Мястото е замислено като един вид "подвижен музей" с въртящи се експонати от един фонд от 300 възстановени автомобили. Първоначално разходите се определят на 60 000 000 милиона евро, но реално за целта са похарчени 100 милиона.
Музеят, официално открит на 31 януари 2009 г., е отворен за посетители от вторник до неделя от 9 сутринта до 18:00.
